Китай прави всичко по силите си от години, за да настигне САЩ като най-голямата икономика в света. В опит да намали зависимостта си от щатския долар (USD) и да утвърди влиянието си върху търговията и финансите Китай положи големи усилия, за да увеличи международното използване на своята валута, ренминби (юан) (RMB). Разглеждаме усилията, положени за укрепване на глобалното му положение, както и пречките, които все още стоят по пътя на Пекин.
Въпреки че Китай е втората по големина икономика в света по БВП и най-големият износител, нейната валута все още не е от глобално значение. Всъщност тя не е сред най-търгуваните валути в света. Позицията ѝ на валутния пазар не е впечатляваща. Според проучване, проведено от Банката за международни разплащания (BIS) и МВФ, делът на валутата на международния валутен пазар е само 4,3 %. Всъщност тази картина все още е твърде розова, защото трябва да вземете предвид принципа на двойното отчитане, тъй като във всяка трансакция участват две валути. Пазарният дял на долара в това отношение в момента възлиза на 88,3 % и той остава най-голямата резервна валута в света с известен марж.
Описана от бившия френски президент Валери Жискар д'Естен като „прекомерна привилегия“, доминирането на долара като световна търговска и резервна валута предлага на Съединените щати множество ползи, от по-ниски разходи по заеми и намален валутен риск до на практика липса на заплаха от криза на платежния баланс. Чрез насърчаването на юана като глобална валута за търговия, инвестиции и валутни резерви Китай се стреми да се възползва от някои от тези предимства, като същевременно увеличава автономността на своята икономическа политика.
Но пътят към интернационализацията е дълъг, особено за валута и икономика, силно регулирани като китайските. Със строг контрол върху трансграничните капиталови потоци и силна регулация страната трябва да извърви още много път, преди да реализира амбициите си за световна валута. След като започна множество скорошни инициативи за насърчаване на интернационализацията, Китай все пак показа намеренията си. Но колко успешни са те досега?
Следването на политика на интернационализация на юана е от очевидна полза за Китай както от политическа, така и от икономическа гледна точка. Въпреки че тази посока на действие е възприета от известно време, след финансовата криза от 2008 г., която разкри зависимостта на много страни от долара, усилията се засилиха. Но какво е в основата на този стремеж към интернационализация?
Въпреки огромните търговски обеми на Китай юанът все още представлява само 2 % от глобалните плащания, участва в приблизително 4 % от международните валутни сделки и съставлява около 2 % от резервите в чуждестранна валута в световен мащаб. За разлика от това щатският долар има 40 % дял от глобалните плащания, 61 % от официалните валутни резерви и участва в над 88 % от валутните сделки. В една силно асиметрична международна валутна система (IMS) доларът все още е доминиращата глобална валута, когато става въпрос за инвестиции, фактуриране и резерви.
Това доведе до феномен, известен като „доларов капан“, при който държавите и валутните зони се оказват прекалено зависими от обменния курс на долара, като централните банки управляват своята национална парична политика в съответствие с Федералния резерв. Към днешна дата Китай поддържа „пълзяща“ обвързаност с американската валута. Голяма част от неговите пасиви и валутни резерви са деноминирани в щатски долари, докато активите му са деноминирани основно в юани. Следователно обезценяването им може да има значително неблагоприятно въздействие върху Китай. Това излезе на преден план по време на финансовата криза от 2008 г. и последвалия „кредитен срив“, когато доларът беше в недостиг, преди да се обезцени в резултат на политиките за количествено облекчаване.
През 2009 г. тогавашният управител на Народната банка на Китай, Джоу Сяочуан, отправи косвена критика към господството на долара, цитирайки необходимостта от „международна резервна валута“ за „осигуряване на глобална финансова стабилност“. Той намекна за идеята за суперсуверенна резервна валута, отделена „от икономическите условия и (от) суверенните интереси на всяка отделна държава“. Суперсуверенна резервна валута, съставена от кошница от основни световни валути (всяка претеглена спрямо дял от БВП), със сигурност е привлекателна перспектива за Китай, но засега остава неосъществима мечта. Това накара страната да преследва целта си да осигури по-голямо използване на юана в международен план, ускорено с пускането на „офшорния“ юан (CNH).
Коментирайки нарастването на геополитическото напрежение след пандемията от Covid-19 през 2020 г., генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че възходът на Китай създава фундаментална промяна в „глобалния баланс на силите, нажежавайки надпреварата за икономическо и технологично надмощие“. Всъщност през последните тридесет години не е тайна, че стремителният възход на Китай като икономическа, военна и технологична сила не е нищо друго освен изумителен. След като е развил неограничен производствен капацитет и значително е засилил своята военна модернизация и технологични иновации, Пекин вижда относителната парична незначителност на страната като основен недостатък.
Освен разширяването на политическото влияние на страната по-широкото разпространение на юана би осигурило на Китай ползата от намалени разходи при трансграничната търговия и значително намаляване на валутния риск. Като се има предвид големият обем глобални стоки, които се движат през Китай, но са фактурирани в щатски долари, това само по себе си би представлявало значително подобрение за позицията на страната в международната търговия. Способността да се натрупва по-голям сеньораж (приходи от емитирането на пари) и да се заемат големи количества от чужбина, както евтино, така и в собствена валута, също би било от голяма стратегическа полза за китайската икономика. Въпреки това капиталовият контрол, ограничената конвертируемост на юаните и все още незрелият финансов сектор са все още големи препятствия. Това неизбежно повдига въпроса колко далеч е готов да стигне Пекин?
Знаете ли, че?
Използвано като механизъм за поддържане на стабилност, „пълзящото обвързване“ се отнася до диапазон от курсове, около които дадена валута с фиксиран обменен курс може да се колебае. Валутата се купува и продава рутинно, за да се поддържа курс в рамките на разрешения диапазон.За да наложи юана като основна международна валута за инвестиции, фактуриране и валутни резерви, Китай предприе серия от впечатляващи инициативи през последното десетилетие.
Като част от 13ия петгодишен план на страната, приет от Националния народен конгрес за 2016–2020 г., Постоянният комитет на Политбюро на Китай изрично очерта своите валутни амбиции, като се ангажира „постоянно да насърчава интернационализацията на юана и да го превърне в глобален капитал“. Най-общо казано, последващите усилия на Китай се състоят в това да превърне юана не само в надеждно средство за размяна — като се опитва да го утвърди твърдо като глобална търговска валута за стоки и услуги — но и да засили позицията си като съхранение на стойност. Това означава юанът да се превърне в истинска инвестиционна валута за закупуване на активи, както и в наистина алтернативна чуждестранна резервна валута на долара.
Страната постигна някои впечатляващи крачки в тези области, но ще отнеме много, за да може юанът да се издигне до парична позиция, която отразява по-широкия икономически статус на Китай. Какво е направило китайското правителство, за да продължи да преследва своите цели за интернационализация на юана досега?
В допълнение Китай се стреми към по-нататъшна интернационализация на юана чрез създаването на своята трансгранична междубанкова платежна система (CIPS), създадена през 2015 г. като алтернатива на широко разпространената мрежа SWIFT. Инфраструктурата за обработка на плащания отбеляза почти 80 % увеличение на обемите между 2017 г. и 2019 г., като приблизително 26 трилиона юана бяха обработени директно през нея. Не е изненадващо, че използването ѝ се разрасна в страни, пряко включени в китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), важно външнополитическо и инфраструктурно начинание, което следва пътя на историческия Път на коприната. BRI е упражняване на „мека сила“, стремяща се към допълнително укрепване на позицията на Китай на международната сцена. Значителното увеличение на трансграничното трансакционно използване на юана в страните, участващи в инициативата, би било голяма полза за Пекин. По подобен начин, наскоро ратифицираното Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) е уникален шанс за Китай да поеме водеща роля в многостранната търговска политика, без да предизвиква напрежение от други големи икономически сили. Споразумението формира нов търговски блок между Китай и четиринадесет допълнителни нации, които включват страните от ASEAN (Асоциацията на народите от Югоизточна Азия), както и Австралия и Нова Зеландия. Това е още една възможност за Китай да насърчи разплащанията в юани при международна търговия, предвид големите инвестиционни проекти, които сделката неизбежно ще породи.
Знаете ли, че?
Китайската централна банка, Народната банка на Китай (POBC), поддържа „режим на управляван плаващ обменен курс“. Това означава, че POBC възприема по-интервенционистка позиция от много западни централни банки и обменният курс не се движи толкова свободно. По-скоро POBC съобщава желания обменен курс на операторите на валутния пазар, които действат съответно. Промените на пазара се регулират с цел ориентиране на обменния курс към определена цел.За да развие „дълбочина на пазара“ (бел. на преводача: висок брой купувачи и продавачи) и стабилно да затвърди статута на юана като благоприятна валута за фактуриране, инвестиции и валутни резерви, Китай все още трябва да полага усилия. Ще са необходими по-нататъшна либерализация на капиталовия контрол, по-голяма конвертируемост и по-широки реформи във финансовия сектор. Но какво въздействие вече имаха последните реформи? И какви са потенциалните пречки по пътя, който предстои?
Според Тригодишното проучване на централните банки на световните валутни пазари, публикувано от Банката за международни разплащания (BiS) през 2019 г. юанът все още представлява само около 4,3 % от валутните операции в световен мащаб, сравнително ниска цифра. Въпреки това, китайската валута представлява по-малко от 1 % през 2010 г., което предполага, че последните усилия за интернационализация набират значителна сила. По същия начин, въпреки че юанът може да представлява само 2 % от резервите в чуждестранна валута в момента, оптимистичните прогнози предвиждат, че тази цифра може да достигне между 10 % и 20 % до 2030 г., тъй като валутата придобива все повече позиции на валутния пазар. Що се отнася до разплащанията при международната търговия, напредъкът е още по-впечатляващ. През 2009 г. процентът на китайската външна търговия, извършвана в юани, беше незначителен. До 2015 г. числото вече надхвърля 15 %.
Но въпреки цялото внимание в резултат от инфраструктурни проекти и задгранични търговски сделки, може да е необходимо Китай да посвети много енергия на безизходни положения от по-фундаментален характер. Преди всичко практиката на страната на строг капиталов контрол възпрепятства развитието на финансовите пазари, както и широкото използване на юана извън китайските граници. Либерализирането на този контрол би облекчило капиталовите потоци във и от Китай, но също така би довело до по-голяма финансова нестабилност и колебания, които, както показа скорошната история, китайските власти все още не са готови да приемат. През август 2015 г. например, когато Китай девалвира юана, страната бързо въведе строг капиталов контрол, за да предотврати всякакъв риск от мащабно изтичане на капитали. Въпреки че имаше успех в постигането на тази цел, ходът нанесе значителен удар върху международното доверие в китайската валута и ефектът беше значително намаляване на трансграничните разплащания в юани. От историческия връх от 2,09 трилиона юана през 2015 г. международните търговски разплащания в юани впоследствие спаднаха до 994 милиарда през първото тримесечие на 2017 г. Постепенните промени обаче изглежда ще продължат, тъй като много анализатори смятат, че китайската финансова система все още не е достатъчно зряла за мащабни реформи в контрола на капитала.
Вероятно по-периферните опасения относно международното развитие на юана включват въпроси като геополитически антагонизми, които наскоро се натрупаха. Репутационният риск и имиджът на юана като стабилна и надеждна алтернативна валута могат да бъдат повлияни от продължаващото напрежение в региона. Това е от особено значение, като се има предвид, че неотдавнашният напредък на деноминираните в юани търговски разплащания е концентриран до голяма степен в Азия и страните, тясно свързани с инициативата „Един пояс, един път“ (BRI). Имиджът на Китай в чужбина е от решаващо значение и всяко възможно напрежение може да се окаже вредно за бързата интернационализация на юана. В същия дух остава неясно дали териториалният спор в Южнокитайско море или повтарящите се напрежения по индийската граница ще окажат пряко въздействие върху инвестициите или търговските разплащания в юани по смислен начин във времето.
Китай положи значителни усилия за разширяване използването на юана през последните години, като се започне със създаването на „офшорния“ юан (CNH). Усилията за разширяване на чуждестранното взаимодействие с юан в търговските разплащания, от емитирането на облигации с малка сума до създаването на ЗСТ, също доведоха до впечатляващи първоначални резултати, като същевременно текущите многостранни инициативи като Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) или собствената „Един пояс, един път“ (BRI) на Китай са шанс за страната да насърчи използването на юана по безпрецедентен начин. Въпреки това недостатъчно зрялата финансова система, продължаващите ограничения на капиталовия контрол, ограниченията върху конвертируемостта на юана и проблемите около страната и имиджа на валутата възпрепятстват процеса на интернационализация.