Да разберем валутата на Китай

Като най-голямата производствена икономика и износител в света, ръстът на Китай е с експоненциална скорост. Валутата на Китай естествено е тясно свързана с икономическите резултати на държавата и също е претърпяла промени през годините. Един аспект на валутата, който също изглежда се развива, е името ѝ, което се променя в зависимост от предназначението ѝ. Навигирането в многото начини за деноминиране на китайската валута може да бъде объркващо и тази статия има за цел да поясни въпроса.

Ренминби, което означава „народна валута“ на мандарин, е официалната валута на Китайската народна република. Често съкращавана като RMB, официалният му ISO код всъщност е CNY (за китайски юан). Терминът юан обозначава основната единица на валутата почти по същия начин, както британската валута е лира стерлинг, а „паундът“ всъщност се отнася до единица от валутата.

Особеността на юана е, че той е разделен на два вида валути, които се обменят по различни курсове. В резултат на това се използва втори неофициален код за разграничаването им: CNH (Н означава Хонконг (изписано на латиница), първият „офшорен“ пазар за юана).

Каква е разликата между двата вида юана?

Въпреки че двата вида юана струват една и съща сума в Китай, те имат различни обменни курсове, когато се оценяват спрямо други валути. CNY се отнася за юан, търгуван в континентален Китай главно за вътрешни трансакции, и често се нарича „оншорен“ юан. От друга страна, CNH се нарича „офшорен“ юан и се търгува свободно на световните пазари извън Китай. Той е по-малко контролиран и варира в зависимост от търсенето и предлагането. Той беше въведен съвместно от Народната банка на Китай (PBOC) и Органа по паричната политика на Хонконг (HKMA) през 2010 г., за да се улесни и разшири използването на валутата и допълнително да подпомогне усилията на Китай да интернационализира своята валута. По тази линия Китай и Тайван се споразумяха и за „офшорен“ юан, търгуван на острова: CNT.

Китайската валута през годините

През по-голямата част от ранната си история юанът е бил фиксиран към щатския долар. Въпреки това, под нарастващия натиск от търговските партньори на страната, китайското правителство реши да се отдръпне от режима на фиксиран обменен курс през 2005 г. Днес валутата се използва чрез управляван плаващ обменен курс. С други думи, Народната банка на Китай (PBoC) все още поддържа строг контрол върху своята валута. Юанът е обвързан с кошница от валути, които отразяват търговските партньори на страната, и стойността му се поддържа в диапазон от 2 % спрямо щатския долар. Двата основни партньора на Китай са Съединените щати и Европейският съюз и тежестта на техните валути в кошницата е приблизително 19,88 % и 18,45 % съответно. Въпреки че икономистите споделят, че юанът е подценен, подценяването на валутата позволява на държавата да направи износа си по-конкурентоспособен.

Цифровата валута на Китай (e-CNY)

Особено интересно за наблюдение ще бъде навлизането на цифровата валута на Китай, e-renminbi (е-юан), която трябва да позволи сетълмент на международни плащания, които умишлено заобикалят щатския долар. Първоначално изпробван в няколко китайски града, e-юан беше първата цифрова валута, емитирана от голяма икономика. Тя има за цел да облекчи част от натиска на доминираната от долара Международна валутна система (IMS). Китайската CBDC (цифрова валута на централната банка) подкрепя усилията на страната да се отдалечи от зависимостта си от щатския долар и водените от Запада платежни системи. Въпреки че е малко вероятно да промени статуквото, със сигурност може да консолидира икономическия и паричен обхват на Китай в средносрочен план, ако се окаже успешен.