Дата
Споделете тази статия
Може би сте запознати с термините „режим на плаващ обменен курс“ и „режим на фиксиран обменен курс“, но разбирате ли основните разлики, които ги отличават? В тази част ние обясняваме факторите, отличаващи всеки модел, като и двата оказват значително влияние върху въпроса за управлението на валутите на валутния пазар.
Режимът на обменния курс най-общо се дефинира като начина, по който една държава или няколко държави определят обменния курс на своята валута по отношение на други. Въпреки че преди беше широко разпространено, валутите на повечето развити страни вече не се управляват от система с фиксиран обменен курс. Режимът на плаващ обменен курс, известен също като режим на гъвкав обменен курс, е най-разпространеният режим на обменен курс днес. Съществуват два основни вида режими на обменен курс:
Режим на плаващ (или гъвкав) обменен курс
Тук няма конкретна цел за обменния курс. Валутният курс се колебае свободно в съответствие с търсенето и предлагането на валутния пазар.
Режим на фиксиран (или обвързан) обменен курс
Валутният курс е зададен на определен стандарт (обикновено друга валута или кошница от валути). Въпреки това валутният курс може да се отклонява в тесен диапазон от този показател или стандарт.
Паричните власти на определена държава или валутна зона обикновено приемат и работят с режим на обменен курс, който е в съответствие с техните собствени цели и тяхното международно позициониране. Въпреки че системата на плаващ (или гъвкав) обменен курс вече е широко разпространена, някои модели, като този на Китай, имат специфични характеристики, които влияят върху международните обменни курсове. Нека да разгледаме специфичните характеристики на основните режими на обменен курс.
Междинен режим на обменен курс
Междинните режими на обменен курс са, както подсказва името им, по средата между режимите на фиксиран и плаващ обменен курс. При този режим има малка вариация около фиксирания обменен курс. Тези режими на обменен курс включват пълзящи фиксирани курсове, които са режими на фиксиран обменен курс, които позволяват постепенно покачване и намаляване в рамките на диапазон от курсове.
Като част от създаването на Европейския съюз Европейската парична система беше създадена като първа стъпка към обединяване на обменните курсове на бъдещите страни от еврозоната. Многостранното споразумение за регулируем обменен курс изискваше страните от еврозоната да свържат своите валути, за да предотвратят големи колебания в стойността, преди курсовете евентуално да бъдат фиксирани спрямо нова валута: еврото. В същия дух страните в Азия също търсят решения за насърчаване на финансовата стабилност в региона и са създали инициативата Чианг Май (Chiang Mai), която има за цел да обедини валутите на страните от ASEAN (Асоциацията на народите от Югоизточна Азия) и Китай, Южна Корея и Япония около междинен режим на обменен курс.
Какво представлява режимът на плаващ (или гъвкав) обменен курс?
Като се имат предвид повтарящите се икономически кризи от 70-те години на миналия век, строгите условия на обменния курс вече нямаха смисъл за повечето развити икономики. Съществуващият режим на фиксиран обменен курс вече не беше в съответствие с реалностите на една все по-нестабилна световна икономика. При тези обстоятелства режимът на плаващ (или гъвкав) обменен курс стана широко разпространен.
Режимът на плаващ (или гъвкав) обменен курс се управлява от търсенето и предлагането на валутния пазар. Основните глобални валути (обикновено наричани валути на Г-7 ) cе основават на този модел. Обменните курсове на щатския долар (USD), еврото (EUR) и японската йена (JPY) например се колебаят свободно в съответствие с пазарните движения.
В „най-чистата“ форма на плаващия обменен курс съответната стойност на различните валути зависи изцяло от пазарните колебания. Но има и донякъде различни плаващи режими, като например „управляваният плаващ режим“, приет от Китай.
Режим на управляван плаващ обменен курс
Според тази система централната банка редовно се намесва, като съобщава желания обменен курс на специализирани оператори на валутния пазар. Те впоследствие предприемат необходимите стъпки за постигане на този курс. Този модел работи чрез регулиране на пазарните промени с цел поддържане на валутния курс на определена целева стойност.
Трябва да се отбележи, че дори при най-чистите режими на плаващ обменен курс, централните банки са склонни да се намесват от време на време, особено по време на криза, за да избегнат подценяването или надценяването на местната валута и да се справят с икономическите проблеми, причинени от подобни промени.
Знаете ли, че?
Режимът на управляван обменен курс на Китай е обект на противоречия от няколко години. За някои конкурентни държави и валутни зони интервенционистката парична политика, приета от Народната банка на Китай — централната банка на Китай — се счита за несправедлива, тъй като се твърди, че поддържа юана (CNY) на подценен курс, като следователно облагодетелства китайския износ..Какво представлява режимът на фиксиран обменен курс?
Режимите на фиксиран обменен курс бяха много разпространени в развитите страни между 40-те и 70-те години на миналия век. Според този модел валутният курс е фиксиран към стандарт (валута или кошница от валути) и това се управлява от емитиращата централна банка.
Централният курс или централният паритет се нарича още „референтен“ обменен курс. Допуска се определен диапазон на отклонение около това. При режим на фиксиран обменен курс централната банка трябва да поддържа валутен курс около този на централния паритет. За да направи това, тя купува или продава валутата според нуждите.
За да купува и продава своята валута, съответната централна банка просто трябва да поддържа достатъчно ниво на резерви.
Знаете ли, че?
След Споразумението от Бретън Уудс от 1944 г. много развити страни приемат режим на фиксиран обменен курс. Стойността на тяхната валута се определя според цената на златото или щатския долар, обменяем в злато по това време. Диапазонът на отклонение около централния курс е определен на 1 %. От 1971 г. нататък, когато Съединените щати изпълняват мерки за девалвация на валутата, конвертируемостта на долара в злато вече не е оправдана и принципите на споразумението вече не се прилагат. През 1976 г. Ямайското споразумение доведе до установяването на широко разпространен режим на плаващ обменен курс, управляван от търсенето и предлагането..Какво представлява оптималният режим на обменния курс?
В днешно време режимът на плаващ (или гъвкав) обменен курс е най-разпространеният модел и е възприет от повечето развити страни. За много развити страни това може да бъде оптималният режим на обменния курс. Според този модел обменният курс се колебае безпрепятствено в съответствие с търсенето и предлагането на валутния пазар. Съществуват обаче и управлявани плаващи режими с по-интервенционистки характер, като този в Китай. Режимът на фиксиран обменен курс е силно регулиран. Стойността на съответната валута се поддържа в строг диапазон на отклонение, което обикновено е предпочитаният режим на обменния курс за по-малки икономики, отворени за външна търговия и склонни към хиперинфлация.
Разбирането на режима на обменния курс, възприет от определена държава или валутна зона, е от решаващо значение за разбирането на валутния пазар. Общото разбиране на различните модели ще ви позволи да предвидите по-добре вероятността от колебания на обменния курс и да оцените позиционирането на различни територии и валути.
категории
