Като втората най-търгувана валута на валутния пазар и втората най-използвана резервна валута след щатския долар еврото играе важна роля в международната търговия. И въпреки че може да се споделя от 19 държави, улеснявайки търговията и инвестициите между тях, някои страни в Централна Европа все още не са приели единната валута. Освен че се осъществява принос за внасянето на разнообразие на валутния пазар, може да се запитаме защо те не използват еврото? Нека разгледаме отблизо пет от тях: България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния.
От присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България e изразила постоянния си ангажимент да изпълни критериите за сближаване и да приеме еврото, но въпреки това в момента тя все още използва собствената си валута — лев (BGN). Това обаче скоро може да се промени.
Заедно с Хърватия през 2020 г. България се присъедини към Механизма на обменните курсове II, така наречената „чакалня“ за приемане на еврото. Нейната валута е фиксирана към централен курс на еврото от EUR/BGN 1,95583 и през следващите няколко години ЕЦБ ще следи внимателно движенията на валутата. Ако всичко върви по план, България може да се присъедини още през 2023 г., което ще отбележи първото разширяване на еврозоната от 2015 г., когато Литва стана 19та страна, приела еврото.
След падането на комунизма България преживя финансова криза, която доведе до период на хиперинфлация. След няколко неуспешни опита за стабилизиране правителството въведе валутен борд през 1997 г., обвързвайки стойността на националната валута спрямо германската марка и цялата българска валута в обръщение беше подкрепена от Българската народна банка. Валутният бордвсе още е в сила и днес и с въвеждането на еврото левът стана фиксиран към еврото по обменния курс на германската марка към еврото, когато Германия прие единната валута през 1999 г. С други думи, валутата на България де факто е обвързана с паричната политика и решенията за лихвените проценти на Европейската централна банка през последните 22 години.
|
Знаете ли, че? На старобългарски думата „лев“ е означавала „лъв“. |
Подобно на други страни в региона Чешката република претърпя много икономически и геополитически промени за кратък период от време. Сегашната ѝ валута, кроната, е въведена през 1993 г. и получава името си от валутата, въведена през 1892 г. и използвана до разпадането на Австро-Унгарската империя през 1918 г.
По време на Австро-Унгарската империя чешките земи са били в центъра на икономическия и индустриален растеж, произвеждайки повечето от индустриалните стоки в империята. Регионът продължава да се радва на значителен просперитет след Първата световна война, когато валутата му дори се счита за най-стабилната в Европа. Окупацията на страната от Германия още през 1938 г. и последващото подчинение от Съветския съюз са пагубни за местната икономика, която преживява относителен упадък.
След независимостта си от комунистическия блок либерализацията и доброто икономическо управление доведоха до стабилен обменен курс, ниска безработица, нисък външен дълг и пренасочване на износа от бившия съветски блок към западните страни, като Германия е начело. След разпадането на Чехословакия през 1993 г. на две независими държави, Чехия и Словакия, през 1995 г. чешката крона стана напълно конвертируема. Чрез прилагане на строги фискални политики, осигуряване на стабилен банков сектор и възприемане на предпазливо отношение, Чехия беше първата посткомунистическа страна, която получи кредитен рейтинг от международна кредитна институция.
Точно както в съседните Унгария и Полша общото настроение сред населението на Чехия е против смяната на местната валута с евро. Според проучване, проведено през 2019 г., цели 75 % от чехите са против приемането на еврото и предпочитат да запазят контрола върху своята парична политика.
|
Знаете ли, че? През 2019 г. Чешката република се класира като 7та най-сложна икономика според Индекса на икономическата сложност (ECI), изпреварвайки Съединените щати и повечето западноевропейски страни. |
През последните векове Унгария е имала няколко валути, включително пенгьо и корона. Приета през 1946 г., сегашната ѝ валута, форинтът (HUF), вече е била валутата на страната от 1754 до 1892 г. До 1994 г. Унгария беше обвързала форинта с кошница от валути, включително щатския долар и германската марка. Днес това е свободно плаваща валута.
Унгария може да е на заден план на международната сцена днес, но нека не забравяме нейната дълга история и най-вече нейната златна ера: Австро-Унгарската империя. Простирайки се на повече от хиляда километра, от Чешката република до върха на Хърватия и от Украйна до северната част на Италия, Централна Европа е била частично управлявана от Будапеща, което превръща града в основен икономически център. По това време империята е била третият по големина производител и износител в света и е имала четвъртата по големина машиностроителна индустрия. Империята се счита за пионер в науката и технологиите и генерира високи нива на търговия както в страната, така и в международен план, благодарение на широкообхватната си мрежа от железопътни линии.
Разпадането на империята и нейния икономически и паричен съюз в края на Първата световна война е тежък удар за региона. Със създаването на нови нации, границите са прокарани и търговските сделки се разпадат, което драматично възпрепятства икономическия растеж на Унгария. Но историята има свойството да се повтаря. Краят на Втората световна война бележи подчинението на Унгария от Съветския съюз, обединявайки я отново до известна степен със съседните ѝ страни.
В резултат на това новата история на Унгария засили националното чувство за самоопределение, което тя споделя с други централноевропейски страни като Чешката република и Полша. За някои унгарци идеята да се присъединят към икономически и паричен съюз и да се откажат от контрола върху публичния портфейл отново отваря стари рани...
Богатото индустриално минало на страната продължава и днес и тя все още е една от водещите нации за привличане на преки чуждестранни инвестиции в Централна Европа. Нейната експортно ориентирана икономика набляга силно на външната търговия и нейните основни търговски партньори включват всички бивши австро-унгарски територии.
Въпреки че Полша влезе в Европейския съюз през 2004 г., в момента тя не използва еврото, а вместо това използва собствената си историческа валута, злотата (PNL). Полската валута, която познаваме днес, се появява през 1995 г. при посткомунистическия режим с цел да стимулира икономиката на страната. Валутата стана конвертируема на международните пазари и правителството обвърза злотата с еврото, преди в крайна сметка да освободи плаващата валута през 2000 г.
Икономиката на Полша е несъмнено история за успех. Откакто страната напусна комунистическия блок, нейната икономика расте стабилно всяка година и нейният БВП се е увеличил седем пъти от 1990 г. насам. В действителност дори икономическият спад от 2008 г. не възпрепятства значително нейния растеж. С падането на комунистическия режим Полша решително измести икономическата си стратегия към Запада. Днес над 70 % от износа ѝ отива в европейските страни, а само 30 % отиват в съседна Германия, основния ѝ търговски партньор.
Ако нейната икономика непрекъснато се подобрява след като получи независимост от комунистическия блок и ако по-голямата част от търговията ѝ е с европейски страни, защо Полша все още не се е присъединила към еврото?
Първоначалната цел на страната беше да се присъедини към еврозоната още през 2012 г. Страната не знаеше, че се задава финансовата криза от 2008 г. Икономическата статистика съобщава, че девалвацията на нейната плаваща валута е направила полските продукти по-конкурентоспособни за чуждестранните купувачи по време на кризата. Имайки предвид ситуацията, правителството решава да отложи преговорите за влизане, докато световната криза отшуми. Оттогава обаче политическите промени в страната отдалечават Полша от консенсус по въпроса.
|
Знаете ли, че? Според скорошен доклад на „Ернст и Йънг“ (Ernst & Young) Полша се нарежда сред 10-те най-привлекателни инвестиционни дестинации в Европа. |
Полша все още не отговаря на два критерия за конвергенция: стабилност на обменния курс и дългосрочни лихвени проценти, включително участие в ERM II. Както е в момента, относителната волатилност на злотата има значителен обхват, така че спекулантите да залагат на нея, и прави много по-трудно спазването на ограниченията на Европейския механизъм за обменните курсове (ERM II).
Румъния се присъедини към ЕС през 2007 г. заедно със своя съсед България. Но точно като България в момента Румъния все още използва националната си валута, лея (RON). Днес Румъния работи за изпълнение на критериите за конвергенция и има за цел да приеме еврото до края на десетилетието.
През времето си като част от Източния блок Румъния преживя бърза индустриализация, но краят на комунистическия период доведе до рязък икономически спад и висока инфлация. Приватизацията и строгите мерки за икономии помогнаха за стабилизиране на валутата. Днес вътрешното потребление играе важна роля в икономиката. Преките чуждестранни инвестиции, които са над средните за ЕС, тъй като Румъния се счита за страна със значителен икономически потенциал, също имат важно въздействие върху икономиката на страната.
Присъединяването на страната към Европейския съюз и Шенгенското пространство играе важна роля за развитието и улесняването на търговията на европейско ниво. Френско-румънските икономически отношения са особено добри и търговията между страните е добре балансирана. В действителност Франция и други страни от ЕС — Германия, Италия и Унгария — са сред най-големите търговски партньори на Румъния.
Някои от наследствата от съветския период включват солидна телекомуникационна инфраструктура и тенденция към образователна система, която се фокусира върху науката, технологиите, инженерството и математиката. В резултат на това технологичната индустрия на държавата се възползва значително от тези предимства и в момента процъфтява. Свързаните с ИТ области на експертност включват киберсигурност, корпоративен софтуер и финансови технологии. Разрастващият се вътрешен пазар на Румъния, младата и разнообразна работна сила и членството в ЕС я правят обещаваща дестинация за технологични инвеститори.
Може да е отнело известно време на някои от тези централноевропейски страни да намерят своето място, но днес те наваксват бързо. Икономически динамичният регион привлича фирми в страните от еврозоната и извън нея, които искат да установят местно присъствие. В това отношение нашият контролен списък за това как успешно да разширите бизнес в международен план може да даде представа как най-добре да подходите.
Валутният пазар в западния край на стария континент се срина след въвеждането на еврото, но Централна
Европа представлява желана дестинация за много разрастващи се бизнеси. Присъстващи в Унгария, България и Румъния, местните екипи на iBanFirst могат да предоставят своя опит за това как най-добре да се оптимизират междувалутните плащания и трансакциите за внос и износ.
Независимо дали става въпрос за изключително сложната икономика на Чешката република, процъфтяващия ИТ сектор на Румъния, експортно ориентираната икономика на Унгария, Полша и нейния бързо растящ вътрешен пазар или отворената и стабилна икономика на България, нашите експерти са там, за да ви придружат по най-добрия начин във вашите бизнес възможности.