В света на финансите можете да купувате активи или можете да купувате много ценни парчета хартия. Тъй като купуването и продажбата на действителни декари култури, барели нефт или всъщност много други неща не е много практично, финансистите са намерили начин да заобиколят проблема, като поставят стойността на даден актив на лист хартия. Точно тук дериватите влизат в действие.
Дериватите са финансови договори между две страни, в които се определят условията за закупуване на даден актив (в това число дати, суми, описание на актива, задължения на страните). Стойността на тези договори произтича от стойността на друг актив, откъдето идва и името им. Активът, от който те получават своята стойност, се нарича базов актив и може да бъде под много форми: акции, валути, лихвени проценти, стоки или дори деривати. Когато цената на базовия актив се промени, се променя и стойността на деривата.
Както цените се променят във времето, така се променя и стойността на даден актив. Трите най-често срещани „неща“, които могат да се колебаят с неблагоприятни последици за дружеството, са валутният риск, лихвеният риск и рискът от промяна в цените на стоките. Финансовите деривати вземат под внимание това понятие за колебание във времето и се използват за фиксиране на цените, за да се намали всякаква експозиция на нестабилност на цените. Те са част от две противоположни инвестиционни стратегии: хеджиране на риска и спекулиране. Спекулациите, които представляват опити за печалба въз основа на обосновани оценки за това накъде се е насочил даден пазар, играят основна роля, като допринасят за ликвидността на пазара. Хеджирането, от друга страна, има за цел да защити финансите на дружеството от рискове, на които то може да бъде изложено. Един от най честите начини на използване на деривати от корпорациите е за хеджиране на валутен риск и има няколко начина да се направи това.
Хеджирането включва инвестиране в актив с намерението да се компенсират потенциалните загуби и да се намали риска. Целта му е да се ограничи рискът, за да се ограничи и контролира резултатът от него. Това предполага използването на деривати като застрахователна полица за свеждане на експозицията на риск до минимум. Например плащането на автомобилна застраховка хеджира риска от плащане на голяма сума пари в случай на автомобилна катастрофа. Въпреки че не е възможно човек да се предпази напълно от различните видове валутен риск, възможно е да се управлява експозицията на тези колебания. Хеджирането няма за цел да елиминира риска от валутни колебания, а помага за прехвърлянето и намаляването му.
Дериватите могат да бъдат търгувани по два различни начина. Съществуват борсово търгувани деривати, с други думи деривати, търгувани чрез специализирани борси с публично видими цени, и деривати, които се търгуват, без да са регистрирани на борса за активи. В този случай те се наричат извънборсови деривати. Как работят извънборсовите деривати? Те са частни договори, които се търгуват директно между две страни, без да преминават през официални борси или да са обект на надзор от страна на борсов регулатор. Има много видове договори за деривати, но ние ще разгледаме четирите най-често срещани
Тези два вида договори за деривати попадат в една и съща категория. Форуърдните договори, или форуърдите, са за извънборсовия пазар това, което са фючърсните договори, или фючърсите, за пазара на борсово търгувани деривати. С други думи, форуърдите не се търгуват на централна борса, а фючърсите се търгуват. И в двата случая това са договори, сключени между две страни за покупката или продажбата на актив на определена цена на предварително определена бъдеща дата. Чрез използването на форуърди дружествата могат да неутрализират риска и да фиксират цената на базовия актив, която ще платят на бъдеща дата.
Опциите обикновено се търгуват както на извънборсовия пазар, така и на пазара на борсово търгувани деривати. Те дават правото, но не и задължението да се купи или продаде финансов актив. Има две категории опции: за продажба и за покупка. Опциите за продажба дават на притежателя правото, но не го задължават да продаде даден актив на определена цена, а опциите за покупка дават на притежателя правото да закупи даден актив преди определена дата на изтичане на определена цена. Подобно на форуърдите, те позволяват на притежателя да се предпази от колебанията на цените, но допълнителното предимство при тях е, че позволяват на притежателя да се възползва от благоприятни промени в цените.
И накрая, най-често срещаните извънборсови деривативни инструменти са суаповете. Както подсказва името им, суаповете включват замяна. Те често са свързани с финансови инструменти, като валути и лихвени проценти, които представляват риск поради своя променлив характер. Суаповете са споразумения, съгласно които едната страна се съгласява да извършва фиксирани плащания с определена честота към другата страна, която поема риска, свързан с плащането на актива с променливата величина. Датите и изчисленията на замяната са посочени в договора. Валутните суапове и лихвените суапове са двата най-често срещани вида суапове.
|
Знаете ли, че? Извънборсовите деривати изиграха основна роля във финансовата рецесия от 2008 г. Всъщност финансовият гуру Уорън Бъфет нарече дериватите „финансови оръжия за масово унищожение“ още през 2002 г. И все пак, въпреки леко мелодраматичното му описание, е известно, че той ги използва. Имайки предвид силните му думи, може да си зададем въпроса какви предимства и недостатъци имат извънборсовите деривати. |
Тъй като извънборсовите пазари по природа са много по-малко регулирани от борсите за търговия, страните по договора са изправени пред различни видове риск, които бяха особено разпространени преди финансовата рецесия от 2008 г.
В светлината на различните рискове, до които могат да доведат извънборсовите деривати, и вероятността от тяхното възникване, овладяването на пазара се превърна в необходимост. Цифрите говорят сами за себе си: оставен нерегулиран, извънборсовият пазар достигна връх от 35 трилиона долара в края на 2008 г.[1] Структурните промени донесоха прозрачност и надзор на пазара на извънборсови деривати и стойността на този пазар след въвеждането на регулациите беше оценена на по‑разумните 15,8 трилиона долара в края на 2020 г.[2]
За да се подобри структурата на пазара на извънборсови деривати и да се противодейства на възможни бъдещи рискове, регулаторният пейзаж на пазара се разви след финансовата криза от 2008 г. Що се отнася до регулирането в Европейския съюз, през 2012 г. влезе в сила Регламентът за европейската пазарна инфраструктура (РЕПИ), за да се осигури рамка за регулиране на извънборсовите деривати и да се стабилизира пазарът в държавите – членки на ЕС. Той има за цел да установи общи правила и по специално с него се въвеждат:
Чрез въвеждането на централен клиринг и прилагането на стандарти за управление на риска Регламентът за европейската пазарна инфраструктура има за цел да намали системния риск, риска от контрагента и операционния риск и като цяло да повиши прозрачността на пазара на извънборсови деривати.
Регламентът за европейската пазарна инфраструктура е европейската версия на американския закон Дод–Франк, който беше приет през 2010 г. в отговор на рецесията от 2008 г. Въпросът е дали тези нови правила и разпоредби са подобрили пазара?
Един урок, който научихме от пандемията COVID-19, е, че регулаторните реформи, които бяха въведени преди около десет години, за да се защитят финансовите пазари, дадоха плодове. Въпреки че пандемията разстрои световната икономика и доведе до почти пълно спиране на работата на финансовите пазари по целия свят, глобалната търговия с деривати остана абсолютно стабилна въпреки известната първоначална нестабилност. Регулаторните реформи потвърдиха, че пазарът на деривати е по-безопасен, по-устойчив и по-прозрачен днес, отколкото в миналото. С по-доброто контролиране на недостатъците на извънборсовите деривати, днес пазарът предоставя още по-големи предимства, отколкото преди.
[1] https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/eb201608_article02.en.pdf
[2] https://www.isda.org/a/iSDgE/Key-Trends-in-the-Size-and-Composition-of-OTC-Derivatives-Markets-in-2H-of-2020.pdf